We’ve updated our Terms of Use to reflect our new entity name and address. You can review the changes here.
We’ve updated our Terms of Use. You can review the changes here.

Б​е​з​в​р​е​м​и​e

by Аvenue

/
  • Streaming + Download

    Includes unlimited streaming via the free Bandcamp app, plus high-quality download in MP3, FLAC and more.

    С предварителната поръчка на албума ще може да изтеглiте и слушате песента "Само след ден".
    Purchasable with gift card

      €6 EUR  or more

     

1.
Не разбрах какво се случи. Не разбрах кога и как. Но щом затворих очи, всичко се промени. Времето във миг се спря, „днес” угасна и изчезна във нощта, „вчера” не продължи, а „Утре” свърши преди. Няма да помним, няма да помним днес. Няма да забравяме, няма да забравяме днес. Споменът от вчера е едва доловим, жаждата за утре е неутолима. Но не отварям очи. В безвремието с теб ще спрем и ще замълчим. Дали да продължим? И накъде да вървим? Без съжаление, без мъка, без тъга, невъзможно е, не виждаме брега. И ние всички грешим. И всеки е нараним. Няма да помним, няма да помним днес. Няма да забравяме, няма да забравяме днес. Споменът от вчера е едва доловим, жаждата за утре е неутолима. Няма да помним, няма да помним днес. Няма да забравяме, няма да забравяме днес. Споменът от вчера е едва доловим, жаждата за утре е неутолима. И ако с теб живеем днес, тук и сега. Да отворим пак очи и да продължим! Искам да помним, искам да живеем днес. Няма да забравяме, искам да живеем днес. Споменът за вчера да оставим невидим, жаждата за утре – неутолена. Искам да помним, искам да живеем днес. Няма да забравяме, искам да живеем днес. Споменът за вчера да оставим невидим, жаждата за утре – неутолена.
2.
Когато усетиш умора И когато ме няма Когато налегне тревога Представи си, че сме двама... Когато ти си самотна Сякаш никой, не те разбира Когато се чувстваш безплътна И тълпата с празен поглед в теб се взира... Спомни си ти за мен И във безкрая погледни и потърси ме Дори и нереален Ей, ти намери ме Когато си мислиш, че падаш И когато от страх се стряскаш в съня, Когато усетиш, че страдаш Знай, че няма да останеш пак сама, да Спомни си ти за мен И във безкрая погледни и потърси ме Дори и нереален Ей, ти намери ме Спомни си ти за мен Със теб да бъда отново аз ще успея И мислиш ли за мен Във твоя спомен, отново аз, аз ще живея
3.
Има много неща, в които не вярвам. Има думи, които безкрайно болят. Не знам дали ще мога в този свят, разкъсван от тревога напред да продължа. Виждам много лица, които познавам. Взират се много очи, които крещят. Не ми се иска да вярвам, че отново както преди безмълвно ще мога да гледам тъгата във свойте очи. Остани със мен до края на нощта. Чуй думите ми ти. Не знам дори дали ще мога аз сега да си простя. Но няма как да знам. Виждам аз свойто лице, но то не е мое Чувам отново гласа си, а сякаш е чужд Пред теб тихо признавам всичко аз. Дали да съжалявам? Остана ли вярата в нас? Днес признавам пред теб колко е трудно. И се моля смирено да разбереш! Сега когато чувам своя глас не казвам чужди думи, говоря само аз. Ето сега съм пред теб, колко е трудно Да изповядам напълно свойта душа.... Сега когато виждам в стъклото свойто лице ме гледат очите на малко, очите на малко дете. Остани със мен до края на нощта. Чуй думите ми ти. Знам, само с теб ще мога аз сега да си простя Само с теб, само...
4.
Тишина, притихнал и студен събужда се градът, но песента на тишината е във мен. Объркан и смутен, аз не знам сега дали ще спра за миг дори този шумен град и забързан свят да прогонят от душата ми спомена за тишината. Всеки звук, всеки вик и шепот напомнят ми, че светът навън поел по своя път е. Чувам, още чувам песента на тишината, приказна и непозната. Чувам, още чувам. Суетата на тълпата ще оставя зад стената там. Но светът, добър или пък лош, ми дава миг покой, когато падне тиха нощ. И пак аз чувам полъха в листата, когато в мен звучи отново само тишината. Чувам, още чувам песента на тишината, приказна и непозната. Чувам, още чувам.
5.
Заспивам и сънувам, аз буден съм и пак сънувам теб. Не мога да заспя и в мен изникват образи и бавно сякаш сред тях се лутам. И неусетно преминавам в мислите ти някак и нощите превръщат се във дни. И сънища без край, видения без край, те пак ме будят, живеят те във мен. Минути отминават и постепенно преминават в дни. А дните, те един след друг са част от времето, което ни дели, което бяга. Познатите лица се сливат някъде в едно и сякаш аз разбирам, че това си ти. И сънища без край, видения без край, те пак ме будят, живеят те във мен.
6.
Поглеждам в твойте очи, във мойте ти погледни и за миг дори с теб да помълчим. Поглеждам в твойте очи, но няма друго в тях, освен безброй лъжи и познатият страх. Недей да се страхуваш, недей. Не измисляй свойта нова лъжа, недей. Аз разбирам какво ще спестиш щом погледна в твойте очи. Нима ти не разбра, че няма капка смисъл в това, че всяка твоя лъжа затваря всяка нова, нова врата към мен. Поглеждам в твойте очи, докосвам твойта ръка. Дори да мълчим говорят наште тела. Кажи това, което не знам. Не повтаряй тази грешка сега, признай, не прикривай ти своя страх просто с друга лъжа. Нима ти не разбра, че няма капка смисъл в това, че всяка твоя лъжа затваря всяка нова, нова врата към мен. Нима ти не разбра, че няма капка смисъл в това, че всяка твоя лъжа затваря всяка нова, нова врата към мен.
7.
Миг от тъмнина. Вик и тишина. Уморено, разпервам ръце, като криле. И политам, и политам над света. Страх (безсмислен страх) от самота. Грях (дали е грях) любовта? (Но без теб) съм свободен, да полетя, напред сега. Ти остана, ти остана във съня. Как да ти призная? Как да ти призная, че не съм аз птица без крила? (И не знам) как да ти призная? (Но успях) аз да ти призная, (и не съм) че не съм аз птица без крила. Миг (и само миг) от вечността. Знам (че искам аз) свобода. (И сега) вече вярвам, че радостта е светлина. И не мога, и не мога да се спра. (И не знам) как да ти призная? (Но успях) аз да ти призная, (и не съм) че не съм аз птица без крила. (Вече знам) знам че съм свободен. (Вече знам) знам че съм свободен. (Вече знам) знам че съм свободен и летя. Всичко в мен се радва. (И във мен) всичко в мен ликува. (И във мен) всичко в мен усеща свобода.
8.
9.
По всичко личи, че нещо стаили сме някъде в нас. И ето без глас сега стоим двама. Стаените истини сякаш притискат ни - свита без власт. Вярата, вярата ни я няма. В безбройни посоки загубени търсим път един към друг, а сякаш, сякаш въртим се във кръг. Но ако успеем да върнем утре пак вярата в нас, ще прогоним всички грешни мисли и сивата им свита без власт. И пак двама с теб един към друг ще вървим. И ще казваме всичко без да мълчим. Дори да грешим. Дори да мълчим тъгата в очите ни крещи вместо нас. И пита без глас: „Защо не ти вярвам?“ Маскирани истини залъгват душите ни, скрита без власт, вярата, вярата ни я няма. В безбройни посоки загубени търсим път един към друг, а сякаш, сякаш въртим се във кръг. Но ако успеем да върнем утре пак вярата в нас, ще прогоним всички грешни мисли и сивата им свита без власт. И пак двама с теб един към друг ще вървим. И ще казваме всичко без да мълчим. Дори да грешим.
10.
Мит ли е любовта? Или просто игра? Днес си до мен, а само след ден Ти пак си само мечта. Познавам ли радостта? Не мога да разбера Днес без причина щастлив съм, А утре потъвам в тъга И пак Отново аз мълча Отново сякаш любовта Прогонва радостта И пак Пак останал съм сам Отново неразбран От страх аз съм скован И сам Дълго не исках аз Да чуя онзи глас Който шепти, обичан си ти Това не са мечти Животът не е игра Защо виниш любовта Защо само болка и страст Откриваш в любовта Със теб Повярвах, че радостта Възможна е сега Щом не търся вина Със теб Ето, че само с теб Прогоних свойта самота Повярвах в любовта Със теб
11.
Без край, без начало дори, щом свещта до край догори и щом градът заспи и щом нощта победи. Казах всичко без думи дори, без глас всичко в мене мълчи, щом влизаш ти, поглеждам в твойте очи. Това ли е краят? Това ли е твойта игра? Без грим и фалшивия смях, без страх и в сонетния грях, без болка без тъга, без нашта суета. Питам аз, питат твойте очи, можем ли със теб да продължим, без всички тези неща и без тази вина. Това ли е краят? Това ли е твойта игра? Това ли е краят? Това ли е твойта игра?
12.
Darling I know I can see it in your eyes So many problems Are between us now And I’ve never told you How much I need you In my life How much I love you, But darling, I really do Believe me now Believe me now So many times I felt the things must change But I never knew What I had to do And now I know That there are little things That a woman needs She needs a gentle touch, a nice word And that I never did Forgive me now Forgive me now I know there must be There must be some way To tell you now Just what you mean to me So many miles So long ago So many promises Were made But now it’s much too late So many miles So long ago So many promises Were made But now it’s much too late To find the right way
13.
Последен разговор, денят дойде и ти напусна моя свят. Последен поглед и последен жест остана само празнота. Краят е забравено начало. Краят е отворена врата. Краят е позната самота. Завръщане от края на света. Без отговор остави един въпрос кога приключи всичко в теб. Сега напред вървя и една врата ме връща в моята самота. Краят е забравено начало. Краят е отворена врата. краят е позната самота. Завръщане от края на света. Краят е забравено начало. Краят е отворена врата. краят е позната самота. Завръщане от края на света.

credits

released January 26, 2018

license

all rights reserved

tags

If you like Аvenue, you may also like: